Ако искаш да оцелееш, трябва да си силен и умен

Много отдавна имало трима близки приятели — г-н Желязо, г-н Стъкло и г-н Туршия. Г-н Желязо бил направен от желязо, г-н Стъкло — от стъкло, а г-н Туршия — от туршия. Били бедни хора, които не можели да работят, и живеели в малка колиба до големия замък на таласъма.

Ходели в кухнята на таласъма, ядели там и се връщали в малката си колиба. Но един ден, докато ядели, жената на таласъма ги видяла в кухнята. Ядосала се и им казала да не припарват повече там.

На следващия ден пак се върнали и започнали да ядат в кухнята, но тя ги видяла и този път здравата се разгневила. Те побягнали, а тя хукнала след тях и този път хванала г-н Стъкло и духнала по него. Г-н Стъкло се вдигнал във въздуха, паднал, разбил се на парчета и умрял. Приятелите му били много тъжни, но нищо не можели да направят за него.

На другия ден г-н Желязо и г-н Туршия отново се върнали и започнали да ядат, но тя пак тръгнала след тях. Те побягнали, тя ги настигнала и този път хванала г-н Туршия, духнала по него, той се вдигнал във въздуха, паднал, пукнал се и умрял. Г-н Желязо бил много натъжен и разгневен и поискал да отмъсти.

На следващия ден г-н Желязо отишъл в кухнята на таласъма и започнал да яде. Тя го видяла и го попитала дали иска да умре като приятелите си. Г-н Желязо казал, че не може да го убие. Тя духнала по него и г-н Желязо се вдигнал във въздуха и паднал, но не умрял, защото бил от желязо. Тогава тя духнала по-силно от първия път, но той пак не умрял. Опитала още веднъж, но този път, докато духала, устата ѝ се пръснала, а г-н Желязо ѝ се изсмял.

Тя отишла при шивача да ѝ зашие устата. После се запътила към малката колиба на г-н Желязо и му извикала: „Излез, ако си мъж!“. Г-н Желязо излязъл от колибата и тя пак опитала да духне по него, но устата ѝ отново се пръснала. Г-н Желязо ѝ се изсмял. Тя била страшно разгневена и пак отишла при шивача да ѝ зашие устата.

Така че не можела да го убие, но решила да го хване, когато дойде в кухнята ѝ. На следващия ден г-н Желязо отишъл в кухнята, а жената на таласъма го хванала, пъхнала го в яка торба, завързала торбата с въже на палач и определила дъщеря си Мемона да го пази.

Жената на таласъма искала да сготви г-н Желязо и да покани цялото си семейство да го изяде, затова казала на дъщеря си да внимава и в никакъв случай да не отваря торбата. После излязла от къщи, за да покани роднините си на вечеря.

Г-н Желязо чул, че иска да го изяде, и се замислил как да се измъкне от торбата. Започнал да дъвче шумно дъвка и да казва: „Червена дъвка, мммм, ям-ям! Зелена дъвка, мммм, ям-ям! Синя дъвка, мммм, ям-ям!“, и го повторил много пъти. За негов късмет дъщерята на таласъма (Мемона) поискала дъвка и помолила г-н Желязо да ѝ даде едно парче.

Г-н Желязо ѝ казал, че не може да ѝ даде дъвка, защото торбата е завързана. Казал ѝ, че може да направи малка дупка в торбата, но тя отговорила, че не може, защото майка ѝ наредила да не отваря торбата. Тогава г-н Желязо почакал една минута и пак подхванал: „Червена дъвка!!! мммм, ям-ям! Зелена дъвка!!!! мммм, ям-ям! Синя дъвка!!!!! мммм, ям-ям!“. Накрая тя се съгласила да направи малка дупка.

Направила малка дупка и казала: „Дай ми парче дъвка, моля те“. Но г-н Желязо ѝ отвърнал, че не може да извади дъвката, защото дупката е твърде малка. Тя я разширила и го попитала: „Сега ще ми дадеш ли дъвка, моля те?“, но той пак казал: „Не, не мога, дупката не е достатъчно голяма!“. Тя разширила дупката още повече, но г-н Желязо не се съгласил, докато дупката не станала толкова голяма, че да може да излезе през нея.

Когато жената на таласъма се върнала със семейството си, те видели, че храната вече е на масата. Жената на таласъма казала, че дъщеря ѝ е чудесна, задето е сготвила г-н Желязо, и започнали да ядат.

Но когато свършили с яденето, жената на таласъма отишла до хладилника, отворила фризера и видяла главата на дъщеря си. Изпищяла: „Не-е-е-е-е-е!?!????“ и се разплакала, а г-н Желязо се разсмял и избягал на покрива на къщата на таласъма.

Тя го последвала на покрива, но г-н Желязо ѝ се подигравал и казал: „Това е блузата на Мемона“, и ѝ я хвърлил. Тя плачела истерично, а той казал: „Това е роклята на Мемона“, и ѝ я хвърлил. После казал: „Това са гащичките на Мемона“, и ги хвърлил и тях.

Накрая г-н Желязо избягал далеч, доволен, че е отмъстил за смъртта на приятелите си и че жената на таласъма е загубила всичко, което обичала.

Поуката от тази история е: